Тревожност или тревожно разстройство? Как да ги познаем и преодолеем?

Каква е разликата между тревожност и тревожно разстройство? Кога говорим за диагноза? Физически и други симптоми. Как да я преодолеем? Как да се справим със социална и ситуативна тревожност, депресия, безсъние и срамежливост? Лечение

Чувството тревога е обичайно за човека. То е естествена реакция на организма, част от системата му за предпазване и оцеляване. Но как да различим премерената здравословна тревожност от  патологичното тревожно разстройство?

Какво наричаме тревожност и безпокойство?

Вроденият ни механизъм за оцеляване е в пълна изправност, когато изпитваме тревога по повод  изпит, събеседване за работа или болест на близък човек. Паник атаката е нормална, ако срещнем мечка в гората. Наричат този механизъм за оцеляване „бий се или бягай“. Той се пуска от зона в мозъка – амигдала, която събира информация от околната среда. Ако бъде засечена опасност, се подава сигнал към вегетативната система. Тялото ангажира всичките си сили, за да се отбранява по един или друг начин. Пускат се ред автоматични процеси, които водят до учестено дишане и потни длани.

Този механизъм за запазване на тялото ни е заложен от хиляди години

Тези процеси имат ясна логика, например сърцето ускорява ритъма, за да изтласка повече кръв и да захрани с повече кислород.

А какво е тревожно разстройство? Видове

Сега описаното дотук да отнесем към обикновена ситуация от ежедневието. Например боим се, че ще изпуснем автобуса. Че детето няма да пресече безопасно булеварда. Или да си представим нещо по-отвлечено – боим се да не хванем рак. Болест е, ако по такива поводи получаваме панически атаки – сърцебиене, задушаване, болки в сърдечна зона.

Хората, страдащи от тревожно разстройство, изпитват болестно безпокойство по повод ежедневни проблеми, с които здравите хора се справят без затруднение. Когато тревогата е пропорционална на важността на събитието, тя е естествена. Когато е прекалена, виждаме болестно изменение.

Психолозите обясняват, че здравите хора са способни да потушат самостоятелно изпитваното силно безпокойство – може да е частично, да е постепенно, но накрая те се самоовладяват. Но когато тревогата значително надвишава реалната „опасност“, човек не съумява да се вземе в ръце. Тогава виждаме тревожно разстройство.

При тревожните разстройства продължителността и интензивността на негативните мисли се увеличават няколко пъти. Безпокойството става всепоглъщащо. Здравите хора изпитват краткосрочен стрес, който е управляем. Болните са подложени на това за дълго и в огромни мащаби, което ги прави безпомощни без лечение.

Мнение №1: Как да преодолеем срамежливостта и социалната тревожност?

Асен Асланов от Карлово

В моя град Карлово сме по-свити хора. Имам такива приятели. На 30 години не бях имал връзка. Майка ми постоянно нареждаше, че иска внуци. Какви внуци, аз нямах приятелка! Но тя толкова ме дразнеше, че се съгласих да кажа на джипито, а то ми даде направление за психолог. И тъй се стигна до диагноза – социална тревожност.

Не съм се възприемал като болен, но признавам, че получавах задушаване пред момичета. Значи, това зачервяване, срам, нервно дишане – имаше ги. Ако мацката е супер яка – треперене на ръцете и заседнал залък в гърлото. Сърцето ми лупаше, понякога с болка. Случвало се е да се припотя, още по-срамно.
Тръгнах на терапия. Не ми дадоха хапчета, нямал съм нужда. Искаха да ходя да си говорим. Психологът каза, че провокиращия фактор били момичетата – съпротивлявал съм се на мисълта за близки отношения. Предложи хипноза, но не давам да ми бъркат в мозъка!

Истински ми помогна пак джипито. Срещнахме се на центъра, вика: добре ли си. Написа ми името на билки Демир бозан, да ги пия към психотерапията. Принципно съм точен човек – като се хвана, карам докрай. Започнах билките и не знам какво ми стана. Не веднага, но постепенно всичко се промени. Сърцето и дишането спряха с изпълненията си. Потенето най-лесно се оправи. Сега си имам приятелка. Психолога вика, че било от него. Аз викам, че е от мене си. Просто се оправих.

Асен Асланов от Карлово

Тревожните разстройства се показват различно, тоест имат свои разновидности. Ето основните от тях.

Генерализирана тревожност

Описват го като постоянно високи нива на тревожност, които цялостно пречат на ежедневието.  Изнервеността води до липсата на нормален сън, напрегнатост на мускулатурата, болки в главата и осезаема раздразнителност. През призмата на тази болест светът изглежда враждебен и опасен, настроението винаги е ниско.

Поръчай Демир бозан ТУК!

Можете да купите "Демир бозан" за 43 лева от избрани аптеки или чрез доставка с Еконт ТУК!

Пациентите с генерализирана тревожност преживяват дълбоко най-обичайни ситуации и случки, дори незначителни неща. Например такъв човек няма да спи цяла нощ, защото се бои от закъснение на сутринта.

Какво е социална тревожност?

Представлява страх от взаимодействието с други хора. Болният избягва компанията на повече хора, ограничава контактите си. Съзнателно работи от къщи или е безработен, за да не контактува. Истината е, че зад социалната тревожност не стои страх от хората, а неувереност в себе си. Пациентът се бои от осъждане и критика. Той иска да се представи в максимално добра светлина, което поражда непоносимо напрежение.

В определено направление социалната тревожност може да се измени в социофобия, което е разновидност. Представлява силен страх, обвързан с по-конкретна ситуация – примерно говорене пред публика, посещение на многолюдни събития и т.н.

Ситуативна тревожност

Другото название на този тип е реактивна тревожност. Представлява реакция към дадено събитие или ситуация от личния живот на пациента. Например нормално е студентът да бъде напрегнат преди изпит, но е болестно косата му да опада на петна или да вдигне температура.

При здравият човек тревогата преди събитие действа мобилизиращо. Той се подготвя за предизвикателството и намалява риска от неуспех. При болния човек реакцията е дотолкова прекалена, че изчерпва всичките му сили, способност да удържи и да се пребори.

Психолозите различават видове тревожност според сферата, в която възниква. По-често се наблюдава в процеса на обучение и в междуличностните отношения. Обикновено и зад тази патология стоят завишени очаквания от себе си и занижена самооценка.

Постоянна тревожност

Периодично проявяващите се тревоги са нормална част от живота. Хората с тревожни разстройства изпитват по-силно като ниво безпокойство, а мнозина страдат от постоянно безпокойство, което не ги напуска.

Патологичната тревожност представлява общо ниво на висока тревожност, изпъстрена от повтарящи се пикове. Усещането е за силна тревога, страх до ужас, достигащи максимума си за много кратно време (пристъп на паника).

Тези пристъпи пречат на ежедневната активност, трудно се контролират и не съответстват на реалната опасност. След тях остава по-ниско, но все пак осезаемо ниво на тревожност. Симптомите на постоянната тревожност започват в детското или в юношеска възраст и продължават и през зрелостта.

Защо имаме сутрешна тревожност

Човек естествено се буди енергизиран и положителен, обратното е болестно

Събуждане с тревожност – може да се случва всеки ден или периодично. Може да е с различна степен на интензивност и продължителност. Но винаги е крайно неприятно. Това необяснимо вълнение е следствие от изхвърлянето на количество адреналин в кръвта. Този хормон се изработва в повече при страдащите от вегетативна дистония и невротични разстройства. Но трябва да сме внимателни: под маската на невроза може да се скрива друго заболяване, свързано с ендокринната система.

Средната продължителност на адреналиностата криза е 20-30 минути. Обикновените панически атаки също продължават толкова. Те са пряко следствие от прекомерната изработка на хормон на стреса.

Симптоми

Тревожните разстройства са няколко разновидности. Те имат общи симптоми и специфични прояви. Различаването им понякога е трудно и за специалисти.

Физически симптоми на тревожност

Те се проявяват в моменти на пикова тревожност – при панически атаки и кризи на вегетативно разстройство. Почти винаги физиологичните реакции възникват внезапно и отминават бързо. По това може да се различи психологическата от физиологичната причина. Например кратко вдигане на кръвното и бързото му нормализиране без лекарство ни насочва към вегетативна реакция на организма спрямо психологически обременяваща ситуация.

Физическите симптоми много тревожат пациентите и ги заблуждават. Мнозина се изследват за сърдечни патологии или за астма, за да научат, че тялото реагира по този начин, без да е болно.

Типични симптоми на тревожните и панически разстройства са:

• Пикове на кръвното налягане до много високи и необичайни за пациента стойности;
• Тахикардия (усещане за блъскане/ лупане на сърцето или за присвиване);
• Задух, задушаване;
• Изпотяване много обилно и на необичайни места;
• Треперене главно на ръцете, пръстите;
• Завиване на свят, съпроводени с гадене, в тежки случаи и реално се повръща;
• Мускулни крампи, главно на краката;
• Повишаване на температурата, която после се нормализира без лекарство;
• Усещане за заседнал залък в гърлото.

Към тези чисто физически симптоми се добавят трудно заспиване/ нощно събуждане, изменение на съзнанието – „странно“ възприемане на околния свят“, както и психически симптоми като безпределно силен страх от смъртта.

Изразеността на кризата варира от силно вътрешно напрежение до усещане за скорошна смърт. Средно продължава до 30 минути. Честотата й е твърде разнообразна – от веднъж на ден до веднъж на месец.

Сърцебиене

Нервните кризи могат да провокират тахикардия. Нещо повече – пароксизмалната тахикардия като форма на аритмия е един от най-ярките симптоми на паниката. Тя продължава от 10 до 30 минути.

Пациенти, преживели нервна криза, усещат аритмията и я смятат за сърдечен проблем. Но електрокардиограмата не показва нарушения. Възможно е самите епизоди на сърцебиене да провокират страх за живота и да провокират нова серия от пристъпи. Аритмията става отключващ механизъм за пикове на тревожното разстройство.

Как да различим тахикардия от паника?

Ако сърцебиенето е по физическа причина, тя минава при вземане на лекарство. Сърцебиене от нерви се овладява с успокоителни, а може и те да не подействат, ако болният не вярва в подобрението си и много се страхува.

Мнение №2: Как да се справим с генерализираната тревожност?

Соня Станчева от Бургас

Аз се тръшкам и преживявам всичко. Първо започнах да взимам леки успокоителни – валериана и подобни, които си избрах сама. После направих един преглед при психолог, но той ме изплаши с приказките си. Изкара ме едва ли не луда. Искаше да пия антидепресанти.

Дръпнах се и продължих, както си знам. По онова време имах едно постоянно напрежение, което ме убиваше. Нервите ми бяха съсипани. Но не исках нито психотерапия, нито упойващи хапчета. Направих си план – йога, плуване и канго. Струваше ми много, но усетих подобрение. Заедно с това започнах да се лекувам с билки. Първо пих капсули с жълт кантарион, после минах на сборни таблетки. Усетих сериозно подобрение и реших, че съм в правилната посока.

Една колежка от кангото ми каза за Демир бозан. Тя го пиеше за нервозност, реших и аз да опитам. Първоначално не спрях билковите хапчета, а дублирах с чая. Ефектът беше просто прекален. Сама си усетих, че не трябва така. Осъзнах се и подходих по-разумно – постепенно намалих капсулите и увеличих чая, за да видя неговия ефект. Имаше и то какъв! Спрях успокоителните, защото нямам нужда. Тревожността ми е я има, но се е събрала в нещо като зачатък, ембрион. Така си я представям – мъничка, свита на топче. Преди се беше разпростряла из цялото ми съзнание, а сега си стои в ъгъла. Знам, че с билковото лечение ще я накарам напълно да си отиде. Натам вървя!

Соня Станчева от Бургас

Страх

Тревогата и страхът се различават. Страхът е нормална физиологична реакция. Тя възниква, когато нещо вреди на психологическото или физическото здраве. Тревогата прилича на страха, но се появява, когато нищо не заплашва човека. Страхът мобилизира сили, за да се справи с потенциалната заплаха, повишава шанса му да оцелее и да победи опасността.

Ето защо при тревожните разстройства говорим за безпокойство и за стрес, но не и за страх, въпреки наименования като страхова невроза и страх от смъртта. Пациентите не изпитват страх, защото нямат реално основание за такова чувство.

Депресия

Някои разстройства са от типа тревожно-депресивни. Това са състояния, при които в равна степен присъстват тревога и депресия. Поотделно разгледани, те не са силно изразени, не достигат болестни нива. Но комбинацията е изключително опасна и носи риска от поставяне на край на живота.

Често тежестта на състоянието на такива пациенти се недооценява. То напомня за соматично разстройство заради оплаквания за задух, сърцебиене, болки в корема или гърдите. Депресивните симптоми са потиснати, което пречи за адекватната диагностика.

За какво говорим точно? Тревогата и депресията са двете най-разпространени човешки реакции спрямо стреса. В 23 до 54% те се съчетават. Възникват във всякаква възраст, по-често у жени. Податливостта на нежния пол е свързано с честите хормонални промени в различните жизнени периоди от менструация до климакс. Връзката с психо-травмиращи събития не винаги се проследява. Смята се, че по-скоро влияе продължителното излагане на стрес.

Тревожно-депресивните разстройства се показват с трудна концентрация, нарушен сън, нервозност, плачливост, безнадеждност, дълбок песимизъм, ниска самооценка до степен на самоунижение. Пациентите са с ниско ниво на жизнена енергия.

Вижте и ТОВА: Симптоми на нервна депресия, разбити нерви и срив: Тревожност и другите.

Страхова невроза (паническо разстройство)

Паническото разстройство представлява преживяване на безпричинна паника в състояние на абсолютен покой и отпуснатост. Това са тревожни епизоди, свързани с невротични нарушения. Паник атаките се случват периодично, от тях страдат около 3% от населението, което е 3 пъти повече от случаите на депресия и шизофрения.

Как става паническа криза

Честотата на паническите атаки се колебае от няколко на ден до няколко на година. Във втория случай трудно се диагностицира и пролекува. За диагностицирането на страхова невроза е необходимо едно главно нещо – отсъствието на провокираща ситуация. Освен това кризите се съпровождат от вегетативни симптоми, дезориентация в пространството и в собствената личност. Не се открива друго психическо заболяване, нито употребата на алкохол и наркотици. Накратко казано, пациентът просто се бои, че ще умре или ще полудее, без причина, просто ей така.

Тест за тревожност

Популярен начин за определяне на нивото на тревожност е тестването. Пациентът отговаря на ред въпроси, от които се съди за отношението му към света. Създадени са буквално стотици тестове – от такива за собствена ориентация до професионални за поставяне на диагноза. С тестове работят и психолозите.

Как да се тестваме сами? Отворете Гугъл и напишете тест за самооценка или тест за тревожност. Ако ползвате руски, на този език има по-голямо разнообразие. Публикувани са достатъчно варианти за тестване на нивото на тревожност и евентуално за конкретни фобии.

При нужда от надеждна оценка, по-добър вариант е да се премине тест при психолог. Такива тестове се провеждат от психолози- консултанти. Ще споменем някои имена – Диляна Колева във Варна и Пловдив,  Даниел Троев и Цвета Топузлиева в София, Мина Касабова предоставя онлайн консултации, Мариана Кодинова от Пловдив, Стоянка Стефанова в Бургас и много др.

Тест за тревожност при децата

Разработени са скали за лична тревожност при деца и ученици, които са предназначени за различни възрастови групи – например 10 – 12 години, за ученици 13 – 16 години, за да се отчете възрастовата специфика. То методиката на Прихожан се оценява тревожност, свързана с училищни ситуации, отношението към себе си и се търсят мистични страхове. Децата се тестват успешно и със стандартните тестове като тези на Спилбърг, Филипс, CMAS и др.

Тестът за тревожност на Филипс изследва характера на тревожността в средна училищна възраст (3 – 7 клас). Отначало той се прави от училищния психолог с целия клас, открито. По резултатите се оценява общото ниво на тревожността в класа, доколко се преживява стрес, колко силно учениците се стремят към отлични оценки, доколко са страшни изпитите и контролните работи, трудности във взаимоотношенията с учителите.

Тестът се прави и отделно – като повторна проверка за тези ученици, които са показали над средно ниво на тревожност. Така се локализира проблемът – дали той е в контакта с учителите, със съучениците, страх от изразяване или високи очаквания на родителите.

Тестът на Филипс се състои от 58 въпроса, на които се отговаря с „да“ или „не“.

Тест на Спилбъргър за тревожност

Той се състои от 40 въпроса, на които може да се отговори и онлайн. Тестваният оценява своето себеусещане в момента на провеждане. Възможните отговори са четири, те са различни степени на вярно – невярно.

Въпросникът е разделен на 2 Х 20 въпроса. Едната част се отнася към тревожността като състояние (реактивна, ситуативна и т.н.), а другите 20 въпроса измерват тревожността като качество на личността.

Тест на Цунг за тревожност

Тук имаме 20 въпроса, които са предназначени за самооценка на тревожността. Скалата е разработена от Уилям Цунк (Zung) с приложение в диагностични и клинични изследвания и за скрининг на тревожни разстройства. Използва се и в клинични изпитания на лекарствени средства. Те всеки, които се тревожи, има тревожност разстройство. Този тест се опитва да разграничи нормалната от болестната тревожност, като оценява в проценти.

Тест за тревожност на Тейлър

Представлява 60 утвърждения, на които тестваният трябва да отговори с „да“ или „не“. Лесно приложима скала за оценка на детската тревожност. Една част от въпросите проверяват за лъжа и демонстративни отговори. Определени отговори получават по една точка. Ако се съберат над 40 точки, нивото на тревожност е болестно, а диаметрално противоположният резултат е 0 – 5 точки.

Други начини за изследване на детската тревожност

Детето не осъзнава и не контролира процесите, които протичат на психическо и емоционално ниво. То не е способно да прецени кое е нормално и кое – отклонение.

Децата по-лесно ще нарисуват, отколкото ще изкажат страховете си

Първичният начин за диагностика на тревожността е откриване на особености в поведението. Признаци за тревожност са двигателно безпокойство, скованост, отказ от нови дейности, суетене, прекалена сериозност, стремеж към тишина и др.

При откриване на първични признаци се минава към по-точна диагностика. За нея се използват специални методики, като тестовете са една от възможностите. Често се използва любовта на децата към рисуването – те се стимулират да изрисуват своите страхове или несъществуващи животни.

Официалното лечение на постоянна тревожност

Корекцията на психологическите разстройства като тревожността се провежда на първо място с психотерапевтични методи. Обичайно пациентът изпитва видимо облекчение още след първия разговор с психолог. Най-популярният метод е когнитивно-поведенческата терапия. Тя стъпва на идеята, че мислите определят психологическото състояние. Психологът открива ирационалните мисли и ги коригира.

Лекарства се употребяват крайно рядко, освен препаратите, които са насочени срещу физическите симптоми. Например се приемат бета-адреноблокери срещу вегетативните симптоми, транквилизатори срещу мускулното напрежение, сънотворни за регулиране на почивката.

В случаите на смесени разстройства е възможен прием на антидепресанти, но забележете, че те се изписват рядко и по изключение, а не са традиционно лечение на тревожността.

Сред ефективните методи за лечение на тревожни разстройства са хипнозата и внушението. Чрез тях се въвеждат и стабилизират нови модели на мислене и поведение.

Хомеопатия при безсъние и тревожност

• Aconitum Napellus – дава се при тревожност със сърцебиене. Показание за този препарат е избиване на хладна пот по време на пристъп, страх от смъртта и от публимни места;
• Arsenic Album – при безпокойство относно здравето. Симптоми за резки промени в настроението, печал, униние, тремор, слабост, гадене, влошаване след полунощ;
• Argentum Nitricum – при преждевременна тревога (тревога на очакването) спрямо предстоящи събитие. Симптоми за изписването на този препарат са диария, суетене, нетърпение, слабост в краката;
• Gelsemium Sempervirens – тревога от публични прояви, сценична треска. Други показания за използването му са изтощение, сънливост, меланхолия, замъгляване на съзнанието, раздразнително, диария;
• Opium – при чиста проява на страх, свързан с трагичен инцидент от миналото;
• Calcarea Carb – прекомерно сърцебиене, гадене, потене, безнадеждност, треперене, ужас пред смъртта. Влошаване нощно време;
• Phosphorus – при страх от бъдещето и умора от ежедневието;
• Coffea Cruda – за борба с безсънието;
• Ignatia Amara – при тревожно разстройство на фона на депресия, нежелание да се общува;
• Kali Phos – слабост, умора, непонасяне на шум, страх от самота и прекалена чувствителност;
• Lilium Tigrinum – страх от болести и полудяване.

Хвърлете един поглед и на ТАЗИ: хомеопатия за нерви!

Лекарства за тревожност без рецепта

Растителните успокоителни дават отлични резултати при тревожност. Те са с минимум противопоказания и нежелани ефекти и не трябва рецепта. Силни са капсулите и тинктурата от жълт кантарион, който е естествен антидепресант, без да причинява привикване. Хубави са растителни антедепресанти като Ремотив и Депреслес (жълт кантарион), както и Рестарта (кантарион + валериана).

При силни емоции и стрес са хубави капсулите с дяволска уста. Екстракт от божур се влага в капсули като Магналабс, той има лек седиращ ефект. Глогът е прекрасно успокоително и помага при сърдечна симптоматика. Дормиплант е насочен към релакс на нервите, за което допринасят валерианата и маточината. Още ред препарати използват успокоителния ефект на валериана и левзея. При проблеми със съня е добър Донормил, който е на разтворими таблетки.

Сред билковите препарати изпъква сборът Демир бозан, който е за лечение на психологически и емоционални разстройства. Той съчетава няколко билки, които овладяват едновременно и психическите, и соматичните симптоми. Демир бозан успешно регулира кръвното, сърдечната дейност, изпотяването и други физически прояви с нервен провокатор.

Още информация и източници на английски: Какво причинява чувството за тревожност? Причини за заболяването. * Как точно изглежда тревожността? Симптоми. * Как да преодолея тревожността? Как се лекува?

Мнение №3: Моето лечение на безсъние и тревожност с хапчета и билки

Емил Каракачанов от Благоевград

Тревожността ми е черта от дете, винаги е била определяща за мен. Нашите го вземаха за нормално и не са ме водили на лекар. Най-много ме мъчеше моят песимизъм – във всяко нещо виждах опасност, негативен развой, провал. И при най-лека настинка се чувствах умиращ и вече си представях погребението ми. В университета чаках да ме скъсат, на работа – да ме уволнят, в брака – да се разведа. Беше крайно изтощаващо.

Жена ми (не се разведохме!) ми постави ултиматум да се лекувам. Започнах с безрецептурни хапченца на растителна основа. Пих Релаксан и Серенаменте, които ми показаха, че има друг живот и че не трябва да се търпи. Намалих зациклянето върху лошото. Вкарах малко йога, но не ми понесе. Взех Ментал Хелт заради спането, две опаковки Релакситера. Вътрешно се отпуснах и хапчетата ми се видяха скъпи, ха-ха! Така е, като се пооправиш, почваш да гледаш и парите.

Без да се замисля смених с Демир бозан. Бях мотивиран от цената – 43 лв. за 3 месеца, направо нищо спрямо другите работи. Оказа се, че и работи, както си трябва. В момента не пия нищо. След 2 кутии Демир бозан релаксирам. Симптомите се изличиха и съм по-добре от всякога. Ако случайно се влоша, пак почвам чая – имам си резерва в нас и съм спокоен.

Емил Каракачанов от Благоевград

Погледнете и ТОВА:

Демир бозан за нерви